Село Мирово – земя на изобилието
Тръгне ли пътник от Пловдив за Чирпан – Стара Загора, премине ли река Марица, през погледа му се открива ненагледна плодородна равнина, в която е разположено едно средно голямо и хубаво тракийско село, с нови и красиви тухлени къщи.
Това е село Мирово.
=Снимка на селото=
Село Мирово е на 15 км. от град Чирпан, на 10 км. от град Първомай, на 36 км. от град Пловдив и град Асеновград, главни пазари от произведените от жителите му селскостопански продукти и животни.
От исторически и археологически изследвания се знае, че околностите на селото са обитавани от най-стари времена. В този край са живели нашите предци – траките. Антични автори свидетелствуват за голям брой тракийски племена, населяващи земите ни още през II хилядолетие пр. н. е. – от Хемус до Стара планина и Цариград.
Появата на турците на Балканския полуостров и завладяването му от тях има фатални последици за балканските народи и българите. Заради плодородните си земи Тракия е една от първите, които попада под турска власт. През 1364 г. Турция завзема градовете Стара Загора и Одрин, а през 1371 г. и други градове в Тракийската равнина. По това време при неописуема жестокост са завладени Пловдивска Тракия и Чирпанския район.
Поробителите грабят и избиват мирното население. Събират данъци в предплата половин година напред, ограбват бостани, лозя и градини, изсичат плодни дървета за огрев. В резултат на това нашити прадеди целогодишно са гладували.
Предполага се, че по това време в горите и около тях са създадени селищата от чирпанския район в това число и село Мирово.
Първото име на село Мирово е „Секбат“, което значи „сеймен“ /военизирани пазачи на важни пътни артерии в империята / /по данни на Народната библиотека Св. Кирлил и Методий /.
Първото съобщение за селото под името „Секбат“ датира от 1489 г. или преди 522 години, когато се предполага, че на плодородните полета е край река Марица и южно от римския път се заселват първите жители на селото.
За основатели на селото се смятат двама братя, турци – Шафлу ага и Мечоолу, които си създават чифлици на мястото на днешното село Мирово. Около тях се заселват няколко български семейства, работници в чифлиците. По-късно те наемат земи от турските чифлици и си построяват къщи. Първите български семейства, заселени около чифлиците, поставили основата на сегашното село Мирово са: Начеви, Чобанминеви, Топалови, Гюзелеви, Джамбазови и др. , а първите заселници на село Секбат са дошли от сегашните села Ахматово, Татарево, Дебър, Виница, Пъстрово и др.
Поробеният български народ е вярвал, че рано или късно ще се освободи от турско робство. Много преди Освобождението в района на село Мирово са бродели хайдути. Сборището им е било около Поповия кладенец. Независимо от робската си орисия населението е подпомагало хайдутите.
Поради проявеното голямо недоволство от жителите на селото към робството, потисниците се озлобяват и решават да извършат потурчването им. Намесата на първенците и българските чорбаджии от района чрез големи подкупи са склонили турските башибозуци да се откажат от намерението си. Тези събития се развиват само две години преди Освобождението на България.
През 1875 година в Старозагорското въстание взема участие Рашко Стоянов Рашков – жител на селото, който след потушаването на въстанието преминава в Румъния, а в Освободителната Руско-Турска война / 1877 – 1878/ участва като опълченец в боевете на връх Шипка.
След Освобождението се завръща в родното си село, където живее до края на живота си.
По време на робството, а и след това село Мирово се е казвало Сеймен. През 1906 г. с указ 462 от 21. Х. селото е преименувано в село Стражар, а през 1951 г. с указ номер 344 от 29. IV. – в Мирово.
Тръгне ли пътник от Пловдив за Чирпан към Стара Загора, мине ли река Марица, пред погледа му се открива едно райско кътче земя – село Мирово, красиво и китно, минало през трудности и перипетии, но оцеляло през вековете, носещо спомена за борбени, трудолюбиви и справедливи хора с твърди характери, но с добри сърца.
Село Мирово – продължаващо напред във времето, защото „Миналото посочва бъдещето и обяснява настоящото“ (К. Топалов), със своите жители, люде с напукани ръце и с богата душевност, напомнящи Елин-Пелиновите селяни – земя на изобилието и плодородието.
