Традиции, обичаи и нрави в село Стражар
Основен поминък на жителите на село Мирово е бил и си остава земеделието и скотовъдството. Отглеждали са пшеница, ръж, ечемик, овес и царевица. Стремежът на всяко семейство е бил да се самозадоволява, поради което са отглеждали много животни – говеда за месо, мляко, кожи; свине, коне за работа и транспорт, птици за месо и яйца.
Къщите и стопанските постройки са изградени изключително от кирпич, на един кат. Къщите имат прозорци със стъкла, без капаци. Подът е пръстен и с дъски. Таванът също е от дъски.
Всеки двор има обор, плевня, хамбар, кокошарник, дърварник, фурна. Направени са също от кирпич и дърво.
Голяма е била взаимопомощта между съселяните. Започне ли някой да строи къща, всички съседи и роднини са идвали на помощ. Къщите са били едноетажни със сайванти. Обезателно е отделена една стая – наречена одая (гостна). Отоплявали са се обикновено с баджа. Осветлението е било лоено кандило, борина или буйно горящия огън в баджата. По-после се появява печката, която се е запалвала при специални случаи.
Мъжете ходят с вълнени потури, хаби с гайтани с черен пояс. Жените ходят с рокли, с кафтани, вълнени, ошарени с гайтани и носят жълтици. Лятно време вълнените дрехи се заменят от памучни. Материите се работят в селото. Сами си ги шият. Плетат и много хубави дантели.
От Освобождението до наши дни
След Освобождението турците напускат земите на село Мирово и продават имотите си на българските чорбаджии – заможните родове Чобанминеви, Джамбазови, Начеви и др. , които закупуват значителни по размери турски земи и на практика заместват турските феодали.
Скотовъдците от село Мирово са известни на панаирите в Чирпан, Узунджово, Първомай и Асеновград. Мировци се славят с прекрасно отгледани коне, говеда и овце а стремежът на населението е да имат повече земя и животни.
Робството, Балканската война и Първата световна война, която завършва катастрофално за България, довеждат българският народ до тежко и мизерно положение. По време на войната, а и след това, производството на зърнени храни рязко спада. Работоспособното население е мобилизирано. Работният добитък е реквизиран. Много семейства нямат работна ръка и впрегнат добитък. Лошото икономическо състояние на страната е причина за голяма скъпотия. Особено скъпи са зърнените храни и продуктите от първа необходимост. Рязко намаляват броят на домашните животни – овце, свине, крави, коне и птици. Липсата на животни до недоимък в домакинствата на месо, мляко, яйца, сирене, облекло и цървули.
След Световната война състоянието на мировци е бедняшко. Една четвърт са без земя, две четвърти средни стопани и една четвърт са смятани за заможни. Никое домакинство не е притежавало трактор или вършачка. Отделни стопани са имали железни плугове. Основните оръдия са оралото, сърпа, диканята и мотиката. Първото промишлено предприятие в селото е мелницата за червен пипер, изградена през 1936 г. от Христо Рашев, Васил Милев, Мильо Трендафилов.
С развитието на кооперативното дело в Старозагорска област са правени опити да се контролира производствената дейност на кооперациите. Така през 1941 г. е правен опит да се сее ориз на кооперативни начала в село Мирово. Опитът е дал много добри резултати. Но за съжаление той остава изолиран.
През 1919 г. е изградена първата социалистическа група в селото по инициатива на д-р Петър Генов от село Градина. При учредяването на партийната група са участвали Бръмбаров, Узунов, Недьо Стамов и Христо Георгиев от Чирпан, а учредители от селото са 14 души. За секретар е избран Пейо Атанасов Шопов – обущар. В общинските избори през 1919 г. и 1923 г. са избрани трима комунисти за общински съветници – Йордан Добрев, Петър Бабиров и Христо Хилев. Партийната организация работи активно за създаване в селото на Комуна, но не успява. Провежда общински събрания против скъпотията и глада. През 1923 г. организира събиране на помощи за железничарската стачка. Преди фашиския преврат 1923 г. е на сектански позиции относно съюза на земеделците. Но при провеждането на антифашиското въстание, съвместно със земеделците участват в акция. След поражението на въстанието партийната организация е в бездействие. Едва през 1925 г. , с избирането за секретар на Христо Райчев, а след една година на Атанас Кайряков, работил до 1936г., организацията има активни прояви и дейности, въпреки преследването и от управляващите.
През месец юли 1941 г. Окръжният комитет на БРП-Стара Загора, провежда на Старозагорските минерални бани разширено съвещание на партийния актив по новия курс и новите задачи. В югозападната част на околията се провежда конференция в Мировската гора в местността Съзлийка, с представител Георги Тилчев от село Мирово.
В годините 1942-1944 организацията се активизира и изпраща в партизанския отряд „Георги Бенковски“ Илия Димитров Камбуров, Слави Илиев Камбуров и Никола Ангелов Прангов. За активна комунистическа дейност Георги Ангелов Тилчев е интегриран в лагер „Еникьой“, а в къщата на Илия Камбуров е изградено скривалище.
